-
1 garten
-
2 da
da I. adv 1. там; тук (за място); 2. тогава (време); 3. в такъв случай, ето защо (причина, следствие); da unten там долу; der Garten da тази (онази) градина; wer ist da? кой е там?; von da оттук (оттам); da, wo... там, където...; er ist nicht da няма го, той не е тук, не е вкъщи; ich bin gleich wieder da! връщам се веднага!; umg da und da там и там; тук-таме; umg da haben wir's ето ти беля; der Himmel bedeckte sich, da fing es an zu regnen небето се заоблачи, тогава започна да вали дъжд; von da an оттогава, от този момент (нататък); hie und da от време на време. II. konj 1. тъй като, защото, понеже (причина); 2. когато (време); da er sich verspätet hatte, wurde er bestraft наказаха го, тъй като (защото) беше закъснял.* * *av там; тук; тогава = bin ich eio ме; = hast du es! ето ти! sieh =! я гледай! der Mann = този, онзи човек; von = ab (an) оттогава, оттам нататък; kj тъй като, понеже; когато, докато; = er krank war понеже беше болен. -
3 stoßen
stóßen (stieß, gestossen) unr.V. hb tr.V. 1. тласкам; 2. блъскам; 3. набивам (кол); 4. тикам, ритам; sn itr.V. 1. блъскам се (auf etw. (Akk) в нещо); 2. попадам, натъквам се (auf etw. (Akk) на нещо); 3. присъединявам се (zu jmdm./etw. (Dat) към някого/нещо); sich stoßen 1. удрям се (an etw. (Dat) в нещо); 2. дразня се, шокирам се (an etw. (Dat) от нещо); warum stößt du mich? защо ме блъскаш?; ein Auto stoßen тикам, бутам кола; mit jmdm. in dasselbe Horn stoßen на един акъл сме с някого; umg jmdn. vor den Kopf stoßen шокирам някого; sie hat sich an den Kopf gestoßen тя се блъсна и се удари в главата; er hat sich an der Tischkante gestoßen той се удари на ръба на масата; nach jmdm. stoßen замахвам към някого, опитвам се да ударя някого; ein Wanderer ist zu unserer Gruppe gestoßen един турист се присъедини към нашата група; im Wald stieß ich auf ein Reh в гората срещнах една сърна; der Garten stößt an einer Seite an den Wald градината граничи от едната си страна с гората; die Straße stößt direkt auf den Bahnhof улицата излиза направо на гарата; sich an dem unhöflichen Ton stoßen дразня се от невежливия тон. -
4 messen
méssen (maß, gemessen) unr.V. hb tr.V. меря, измервам; itr.V. имам определени размери (височина, дължина); sich messen сравнявам се (mit jmdm. с някого); Die Mutter misst die Temperatur des Kindes Майката мери температурата на детето; Der Garten misst 300 Quadratmeter Градината е 300 м2; jmdn. von oben bis unten messen гледам някого изпитателно от горе до долу (от главата до петите); Sie kann sich nicht mit ihrer Schwester an Schönheit messen Тя не може да се мери (да се сравнява) със сестра си по красота; ich werde mich noch mit ihm messen ще си премеря силите с него.* * ** (а, е) tr меря, измервам; еr maб mich prьfend той ме изгледа (измери с очи) изпитателно; itr: sie miбt 1.50 m тя е 1.50 м висока; r: sich mit e-m an D = меря се, сравнявам се с нкг по нщ; <> ge=e Haltung сериозно, достойно държане; mit ge =en Schritten с отмерени, бавни крачки. -
5 verschonen
verschónen sw.V. hb tr.V. пощадявам; verschone uns mit deinen Witzen! не ни досаждай с твоите вицове!; der Garten ist von dem Unwetter verschont geblieben градината остана незасегната от бурята.* * *tr пощадявам; -
6 Eden
Éden n рай (в Стария завет); der Garten Eden райските градини. -
7 nach
nach I. präp (Dat) 1. за, към, в, на (за място); 2. след (за време); 3. след (ред, последователност); 4. според, съобразно с, съгласно с, по (образец, мащаб); 5. при глаголи, прилагателни и съществителни имена с различни значения; nach Wien reisen пътувам за Виена; nach Hause gehen отивам си вкъщи; nach oben нагоре; von links nach rechts schreiben пиша отляво надясно; das Zimmer geht nach der Straße стаята гледа към улицата; nach zwanzig Minuten След двадесет минути; nach der Hochzeit След сватбата; es ist zehn Minuten nach acht часът е осем и десет (минути); einer nach dem anderen един след друг; 30° nach der Celsiusskala 30° по скалата на Целзий; nach der Mode по модата; nach dem Gesetz според (съобразно със, съгласно закона); nach geltendem Recht съгласно, според действащия закон; Meiner Meinung nach Според мен, по мое мнение; seinem Wesen nach ist er eher ruhig по характер той е по-скоро спокоен; jmdn. nur dem Namen nach kennen познавам някого само по име (не лично); nach jmdm. schicken, rufen, fragen изпращам да повикат някого, викам някого, питам за някого; sich nach jmdm./etw. (Dat) sehnen копнея по някого, нещо; nach und nach постепенно, полека-лека; nach wie vor както и преди, както по-рано. II. nach- много продуктивна представка в немския език за образуване на глаголи с различни значения: 1. движение след някого, нещо, срв. nacheilen, nachlaufen...; 2. повторно извършване на действие, срв. nachrechnen, nachbestellen...; 3. подражаване, имитиране, срв. nachsprechen, nachsingen...; 4. по-късно извършване на действие, срв. nachbehandeln, nachlösen...; 5. доизвършване на действието, срв. nachsitzen, nachklingen...; 6. интензивно или подробно извършване на действието, срв. nachforschen, nachdenken...* * *prp D 1. към, за: = Berlin fahren пътувам за Берлин er strebt = Ruhm стреми се към слава; das Zimmer liegt = dem Garten стаята гледа към градината; = dem Arzt schicken пращам за лекаря; = e-m fragen питам за някого; 2. след: = e-m Monat след един месец e-r = dem anderen еднн след друг = Tisch след ядене; 3. според, съгласно с, по: = der Reihe der Reihe = поред; m-r Meinung = според моето мнение = der Natur zeichnen рисувам по натура av: = wie vor, vor wie = както по-рано; = und = постепенно, полека-лека. -
8 ziehen
ziehen (zog, gezogen) unr.V. hb tr.V. 1. тегля, дърпам, влача; 2. изваждам (карта при игра); местя (шахматни фигури); 3. отглеждам (животно, растение); 4. опъвам (въже, тел); 5. тегля (черта), чертая (кръг); 6. привличам (внимание) (auf etw. (Akk)/jmdn. върху нещо (някого); sn itr.V. 1. потеглям, тръгвам; отивам; 2. премествам се някъде; hb itr.V. 1. дърпам (an etw. (Dat) нещо); 2. тегли, дърпа (комин, печка); 3. има нужния ефект (номер, трик); sich ziehen простирам се; продължавам доста; unpers 1. става течение; 2. някой има болки (jmdm. in etw. (Dat) някъде), тегли го, дърпа го болка (в дадена част на тялото); einen Schlitten ziehen тегля шейна; den Bauern ziehen местя пешка; das Schwert ziehen вадя меча, посягам към меча; eine Mauer um den Garten ziehen построявам зид около градината; die Lottozahlen ziehen тегля числата от тиража на тотото; das große Los ziehen изтеглям голямата печалба; den Hut ziehen свалям шапката си за поздрав; jmdn. am Ärmel ziehen дърпам някого за ръкава; eine Grimasse ziehen правя гримаса; einen Zahn ziehen вадя зъб; einen Vergleich ziehen правя сравнение; den Kürzeren ziehen губя, оставам на сухо; die Bilanz ziehen правя баланс; правя равносметка; jmdn. an sich (Akk) ziehen привличам, притеглям някого към себе си; etw. (Akk) ans Tageslicht ziehen изкарвам нещо наяве; jmdn. auf seine Seite ziehen привличам някого на своя страна; die Blicke auf sich (Akk) ziehen привличам погледите върху себе си; Banknoten aus dem Verkehr ziehen изваждам, изтеглям банкноти от обръщение; eine Lehre aus etw. (Dat) ziehen извличам поука от нещо; Math eine Wurzel aus einer Zahl ziehen извличам корен от число; Schlüsse aus etw. (Dat) ziehen вадя заключение от нещо; etw. (Akk) in Zweifel ziehen подлагам нещо на съмнение; etw. (Akk) in Betracht ziehen вземам нещо под внимание; etw. (Akk) nach sich (Dat) ziehen влека нещо след себе си (като последица); jmdm. das Fell über die Ohren ziehen одирам кожата някому; den Schlussstrich unter etw. (Akk) ziehen тегля окончателната черта под нещо; jmdn. zur Verantwortung ziehen привличам някого под отговорност; jmdn. zu Rate ziehen съветвам се с някого; einen Vergleich zwischen zwei Personen ziehen сравнявам двама души; in die Stadt ziehen преселвам се в града; die Vögel ziehen nach Süden птиците отлитат на юг; der Tee muss fünf Minuten ziehen чаят трябва да стои запарен пет минути; umg der Film zieht nicht филмът няма успех; die Pfeife zieht nicht лулата не тегли (не пуши); der Motor zieht nicht двигателят не пали; die Rede hat sich in die Länge gezogen речта продължи много; die Idee zieht sich wie ein roter Faden durch den Roman идеята минава като червена нишка през романа; es zieht става течение; jmdm. zieht es im Kreuz някой има болки в кръста; es zieht mich ans Meer нещо ме влече, тегли към морето.* * ** (zog, gezogen) tr 1. тегля, дърпам, влача; 2. изваждам; den Beutel, e-n Zahn = вадя кесията, зъб; e-e Lehre, e-n Schluб aus etw = извличам поука, заключение от нщ; 3. отглеждам, възпитавам; < den Hut vor e-m = свалям шапка пред нкг (за поздрав); Blasen = мед правя мехури; прен има лоши последици; Gesichter, e-e Fratze = правя гримаси; den kьrzeren = гов претърпявам загуба, поражение; ans Tageslicht = изкарвам наяве; Perlen auf e-n Faden = нижа синци на конец Wein auf Flaschen = наливам вино в шишета; in die Lдnge = разтеглям, протакам; in Betracht = вземам под внимание ; e-n ins Vertrauen доверявам се нкм; e-n zu Rate = съветвам се с нкг; itr; der Ofen zieht печката тегли; ich lasse den Tee оставям чая да постои (след попарването); wir = an e-m Strang дърпаме едно и също въже, прен стремим се към същото; itr s потеглям, тръгвам; отивам; вървя; aufs Land = отивам да живея на село; ins Feld = заминавам за бойното поле; unp: es zieht вее, духа, става течение; es zieht mir in der Schulter боли ме рамото (при ревматизъм). -
9 einblick
Einblick m, -e 1. поглед в нещо; 2. впечатление, разбиране; 3. Admin проверка, преглеждане (на документи); Einblick in den Garten Поглед към градината; Der Steuerprüfer hatte Einblick in die Bücher Данъчният инспектор проверяваше документацията; jmdm. einen Einblick in etw. (Akk) gewähren давам някому възможност да надникне в нещо.* * *der, -e поглед (в нщ); вникване; e-n: А gewinnen вниквам в, запознавам се с нщ -
10 durch
durch I. präp (Akk) 1. през, по, из (място); 2. през (време); 3. чрез, от, с, по, благодарение на (средство); 4. по, поради, от, благодарение на (причина); durch den Park gehen вървя през парка; Den ganzen Monat durch През целия месец; Den Job durch einen Bekannten bekommen Получавам работата чрез (с помощта на) познат; durch seine eigene Schuld по негова собствена вина; durch Zufall по една случайност, случайно. II. adv umg 1. (използва се като съкратена форма от глаголи с представка durch-); 2. малко след (за време); 3. in: durch und durch напълно, изцяло; Der Zug ist durch Влакът мина; Lasst mich durch! Пуснете ме да мина; es ist 10 Uhr durch минава 10 часа; er ist durch und durch nass той е мокър до кости; sein Schrei ging mir durch und durch викът му ме прониза, разтърси. III. durch- продуктивна представка за об- разуване на глаголи. Делимата представка може да означава: 1. минаване през нещо, срв. durchfahren, durchsteigen...; 2. извършване на действието докрай, срв. durchlesen, durchdiskutieren...; 3. преодоляване на материал, срв. durchsehen, durchschmecken...; 4. разделяне на две, срв. durchsägen, durchbeißen...; 5. изразходване докрай, срв. durchlaufen, durchrosten... Неделимата представка може да означава: 1. извършване на движение от един край до друг, срв. durchschwimmen, durchschreiten...; 2. изпълване на обекта, срв. durchduften, durchforschen...; 3. изпълване на време с дейността, срв. durchweinen, durchwachen... Тази представка превръща непреходните глаголи в преходни: laufen (itr.V.) - durchlaufen (tr.V.).* * *prp А 1. през: = den Garten пpeз градината; den Tag = през целия ден; 2. чрез, поради, от, с: das erfuhr ich durch d-n Bruder узнах това от твоя брат; 3. по: = die Post, = e-n Boten schicken изпращам по пощата, по куриер. 4. през, из: ein Gerьcht geht = die Stadt из града се носи слух, мълва; av = und съвсем, напълно; es ist schon 12 Uhr = мина 12 часа -
11 pflegen
pflégen sw.V. hb tr.V. 1. гледам, грижа се (jmdn./etw. (Akk) за някого, нещо); 2. занимавам се с нещо, поддържам; поощрявам, подкрепям; 3. pflegen + Inf + zu имам навика да правя нещо, обикновено правя нещо; Sein Äußeres pflegen грижа се за външността си; einen Kranken pflegen грижа се за болен; ein gepflegter Garten поддържана градина; Kontakte, Beziehungen zu bestimmten Kreisen pflegen поддържам контакти, връзки с определени кръгове; Wie man zu sagen pflegt както обикновено се казва.* * *tr полагам грижи за; гледам; поддържам добре; die Kьnste = подкрепям изкуствата; Umgang mit e-m = общувам с нкг; лит (и силен - о,о) der Ruhe (G) = отдавам се на почивка;itr имам навик да; wir pflegen spдt zu essen обикновено ядем късно. -
12 zoo
Zoo m, -s: kurz für zoologischer Garten зоологическа градина.* * *der, -s гов зоологическа градина. -
13 nachbarlich
náchbarlich adj съседен, съседски; Der nachbarliche Garten Съседската градина; ein gutes nachbarliches Verhältnis добросъседски отношения.
См. также в других словарях:
der Garten — der Garten … Deutsch Wörterbuch
Der Garten Eden — Der Maler Hieronymus Bosch hat der Nachwelt eine Reihe von Triptychen hinterlassen, von denen die bekanntesten und am meisten besprochenen „Der Heuwagen“ und „Der Garten der Lüste“ sind. „Der Heuwagen“ existiert in zwei Versionen; eine hängt im… … Deutsch Wikipedia
Der Garten der Qualen — Der Garten der Qualen, Fischer Verlag, 1923 Der Garten der Qualen, oder Der Garten der Foltern (französischer Originaltitel : Le Jardin des supplices) ist ein im Jahr 1899 erschienener satirischer Roman des französischen Schriftstellers… … Deutsch Wikipedia
Der Garten der Erkenntnis — ist eine Erzählung Leopold Andrians aus dem Jahr 1895. Neben einigen vereinzelt abgedruckten Jugendgedichten ist es das einzige belletristische Werk des Autors. Die Fortsetzung Erwin und Elwire blieb Fragment und wurde 1993 aus dem Nachlass… … Deutsch Wikipedia
Der Garten der Lüste — bzw. Garten der Lüste steht für folgende Werke: Der Garten der Lüste, Triptychon von Hieronymus Bosch Garten der Lüste (1970), ein Film von Carlos Saura Garten der Lüste (2006), ein Filmportrait der Choreografin Sasha Waltz Garten der Lüste… … Deutsch Wikipedia
Der Garten des Meisters der Netze, Suzhou — Der Garten des Meisters der Netze in Suzhou zählt zu den berühmten südchinesischen Privatgärten. Er entstand im 18. Jahrhundert. Der Garten ist sehr dicht bebaut und weist eine Vielzahl verwinkelter, stiller kleiner Höfe auf. Mittelpunkt des… … Deutsch Wikipedia
Der Garten der Finzi Contini — Filmdaten Deutscher Titel Der Garten der Finzi Contini Originaltitel Il giardino dei Finzi Contini … Deutsch Wikipedia
Der Garten des Bösen — Filmdaten Deutscher Titel Der Garten des Bösen Originaltitel Garden Of Evil … Deutsch Wikipedia
Der Garten Allahs — Filmdaten Deutscher Titel Der Garten Allahs Originaltitel The Garden of Allah … Deutsch Wikipedia
Der Garten des Meisters der Netze — Im Garten des Meisters der Netze … Deutsch Wikipedia
Park der Gärten — Luftaufnahme … Deutsch Wikipedia
